ГРАЖДАНСКИ ИНСТРУМЕНТ ЗА МОНИТОРИНГ


20190824_104558

Качеството на провежданите местни публични политики е в пряка зависимост от 1) гарантираната прозрачност и 2) включването на всички заинтересовани страни в процесите на формулиране на приоритети, вземане на решения, мониторинг и контрол върху изпълнението. Най-мощният демократичен инструмент за прозрачност, публичност и гражданско включване представляват механизмите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление чрез общо събрание на населението, референдум и гражданска инициатива. Успешното прилагане на тези механизми, обаче, изисква определена гражданска и политическа култура, колективна памет, институционална среда. Ето защо у нас тези инструменти се прилагат изключително рядко и с доста съмнителен резултат. В следствие на това местното самоуправление понякога придобива фасаден характер и прикрива злоупотреби с власт, рефеодализация, икономически зависимости, корупция.

Проект АГОРА цели да допринесе за по-високо качество на провежданите местни публични политики. Ето защо проектът включва 1) задълбочено проучване на факторите, които благоприятстват или възпрепятстват инициативите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление и на опита на ЕС в тази посока; 2) мониторинг на действията на администрацията в изпълнение на решенията на граждански инициативи за пряко участие; 3) работилници за обмяна на опит между активни граждански структури, бизнес, неформални обединения и др., инициирали пряко участие.

Monitoring-methodology-PP_2019

Позицията на гражданите


Проект № BG05SFOP001-2.009-0133 „АГОРА: Активни граждани за отговорни решения на администрацията” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

www.eufunds.bg

АГОРА: изводи и препоръки


20190824_114502

Първо: Огромна част от гражданите се чувстват изключени от процеса на взимане на решения, както на национално, така и на местно ниво. На национално ниво по-малко от 1%, а на местно по-малко от 2 % от респондентите определят  участието  на българските граждани като „пълноценно“. Ето защо екипът на проекта препоръчва организиране и провеждане на активна информационна кампания (public awareness campaign) за популяризиране на възможностите, които Законът за пряко участие на гражданите предоставя за пълноценно включване в процеса на изготвяне и изпълнение на управленски решения.

Второ: На местно ниво гражданите участват повече в избори (над 60%), отколкото на национално (над 50%). Затова препоръчваме организиране на информационни и разяснителни публични кампании, които да са насочени към локални теми, които са по-близко до гражданите.

Трето: Опитът на гражданите с формите на пряко участие в управлението е все още е изключително оскъден – 90 % и над  90 % от респондентите не са участвали в местен референдум, общо събрание на населението, гражданска инициатива на местно ниво, обществено обсъждане по местен въпрос, участие в сесии/комисии на Общински съвет. Резултатите за национален референдум са по-добри, но процента на неучаствалите  е висок – над 70%., а на участие недостатъчен – под 30 %. Ето защо препоръчваме въвеждането на добрите практики от ЕС и света за предварително публикуване на дневния ред на съответните заседания, пряко излъчване (life streaming) през интернет на заседанията.

Recommendations_PP_2019_final

ДОБРИ, ПО-ДОБРИ, НАЙ-ДОБРИ


20190723_105648

Местното самоуправление е фундамент на всяко демократично общество. Качеството на провежданите местни публични политики е функция на активното участие на гражданите в местното самоуправление. Много от публичните политики на България се структурират на национално ниво, но трябва да се прилагат тъкмо на местно. Затова отговорността на местните органи на властта да конвертират, да „преведат”, да адаптират общите принципи на националните публични политики на езика на конкретните местни условия, специфичен културен контекст, социално-икономически особености и др. е от решаващо значение за успеха или провала на дадена национална публична политика (Липхарт). В същото време публичните институции на местно ниво са натоварени с отговорността да формулират и провеждат специфични местни политики в силно конкурента среда и неблагоприятен, като цяло, социо-демографски и финансов контекст.

Тези отговорности на местната власт обаче у нас често влизат в рязко противоречие с действителността, свидетелства за което предоставят периодично отразяваните от медиите избухнали скандали. Често се отваря пропаст между легалност и легитимност, която изолира разследващите органи и прокуратурата: макар и тежко ощетяващи общия интерес и гражданите, нелегитимни действия се легализират с решения на общински съветници и администрация, изпаднали в ситуация на тежка зависимост. Най-мощният инструмент за противодействие на тези дегенеративни тенденции представляват механизмите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление. Но тези механизми рядко се мобилизират за употреба. До ден днешен у нас няма нито едно задълбочено проучване на факторите, които благоприятстват или възпрепятстват инициативите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление. Още по-лошо – у нас няма „колективна памет” (Халбвакс) по темата. Съществуващата нормативна база е по-скоро куха черупка, която към момента няма собствено съдържание. Затова проект АГОРА цели изработване на ефективен и работещ модел за пряко участие на гражданите в процеса на провеждане на политики на местно ниво.

Report_desk-research-PP_2019

ЗНАНИЕ И ВЛАСТ


ДОКЛАД

 ЗНАНИЕ И ВЛАСТ:

проучване на условията за пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решения на местно ниво

(по метода „анализ на случаи” – case study)

 

Проект № BG05SFOP001-2.009-0133 „АГОРА: Активни граждани за отговорни решения на администрацията”

Пазарджик

2019

 

Качеството на провежданите местни публични политики е в пряка зависимост от 1) гарантираната прозрачност и 2) включването на всички заинтересовани страни в процесите на формулиране на приоритети, вземане на решения, мониторинг и контрол върху изпълнението им. Най-мощният демократичен инструмент за прозрачност, публичност и гражданско включване представляват механизмите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление чрез а) общо събрание на населението, б) референдум и в) гражданска инициатива. Успешното прилагане на тези механизми обаче изисква определена гражданска и политическа култура, административен опит, колективна памет, институционална среда, медийна свобода. Ето защо у нас тези инструменти се прилагат изключително рядко и с доста съмнителен резултат. В следствие на това местното самоуправление понякога придобива фасаден характер и прикрива злоупотреби с власт, рефеодализация, икономически зависимости, корупция.

Проект АГОРА цели да допринесе за по-високо качество на провежданите местни публични политики. Ето защо проектът включва проучване на факторите, които благоприятстват или възпрепятстват инициативите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление и на опита на ЕС в тази посока. Настоящият доклад представя резултатите от „проучване на случай” (case study). За „случай” е избрана област Пазарджик, където през последните години се реализирах няколко инициативи за пряко участие на гражданите – както успешни, така и провалени.

В рамките на проучването бяха проведени десет дълбочинни интервюта с граждански активисти, представители на НПО и местната власт, които имат пряко участие в осъществяването на местни инициативи за пряко участие на гражданите. Паралелно с това бяха организирани и проведени и 6 фокус-групови дискусии в различни населени места на област Пазарджик – в самия областен център и в типологично различни по-малки населени места – градове и села от областта, в които през последните години са се реализирали инициативи за пряко участие на гражданите с различен резултат (част от тях доведени до успешна развръзка, други прекратени поради различни причини на един или друг етап от развитието си). Беше организирано и анкетно проучване чрез полу-стандартизиран въпросник, което обхвана близо 200 души от област Пазарджик чрез квотна статистическа извадка по признаците пол, възраст и местоживеене.

Report_case_study_PP_2019

Да отгледаш ксенофоб


Колко са образите на хора в инвалидни колички, на представители на различни етнически групи или субкултурни общности, които присъстват на страниците на българските учебници? Проблемът за методите на възпитание в ценностите на толерантност към различието е предмет на повишено обществено внимание през последните години. Въпреки това, дори и бегло разлистване на българските буквари и читанки показва, че първата среща на децата ни с официално „нормалното” в света изключва различните. Необходимостта от настоящия проект е продиктувана от отсъствието на систематична насоченост към началния етап на образование като решаващ за усвояване на толерантно отношение към различните в обществото. Проектът има за цел да повиши публичното внимание и да инициира конструктивен диалог с вземащите решения и заинтересованите страни за нуждата от провеждане на реформи в държавните образователни изисквания и законодателството. В проекта вземат пряко участие 30 ученици, 20 учители, 10 експерти по образование от гражданския сектор и академичните среди и 10 вземащи решения. Проектът кулминира в обосновани и аргументирани препоръки за промяна на единните държавни изисквания по посока на повече толерантност в образованието.

Проект „Да отгледаш ксенофоб (застъпническа кампания за толерантно образование)“ се финансира в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономически пространство 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg)

Проектът се реализира от Сдружение Политологичен център – София и Фондация „Институт за креативни граждански стратегии”.

ИНДИВИДИМУНИЗАЦИЯ


(Това е финалната част на доклада по Проекта на ЛАРГО “Общностен мониторинг на здравните услуги в ромския квартал „Изток” на гр. Кюстендил”, Проект № OR2013-11641)

В този анализ няма да се спираме на медицинските аргументи в подкрепа или против изразените в рамките на изследването мнения. Искаме само да подчертаем, че съществува значимо несъответствие между предварителните очаквания за същността на проблема и вътрешната гледна точка на участниците в проучването. Настоящето изследване не дава неопровержими свидетелства в подкрепа на тезите, че ромите не плащат здравни осигуровки, защото са бедни; че боледуват, защото нямат хигиенни навици и че нито ходят на профилактични прегледи, нито приемат лекарствата, които личните им лекари предписват.

Участниците в изследването дефинират проблема по друг начин:

Пето, размита отговорност между институциите. Проблемът, който веднага излиза на повърхността по темата здравеопазване е прехвърлянето на топката – най-често между спешната и неотложната помощ.

Едно наше момиченце цяла нощ го разкарваха – не било спешен случай, да го върнем в поликлиниката; не било за поликлиниката – да го приемат в болницата; не било за болницата… Изпуснахме го. На сутринта си отиде детенцето. На осем годинки беше… момиченце… златно дете… пневмония… Прочетете повече „ИНДИВИДИМУНИЗАЦИЯ“

СМРАД, БЕ… ГОСПОДА


(стереотипи за „простия войник” в българската армия)

 

 

«Гетев бе питал въпросния:

– Ти знаеш ли в кой век сме?

Оня не знаеше.

– Ей – почти се отчая Гетев, – до довечера до девет и половина да научиш в кой век сме и да ми доложиш!

Този, същият дивак, не умеел да ползва WC. В кенефа препикал фаянса вместо тая работа да я свърши в тоалетната чиния. Освен това не прави разлика между говоренето нати и на Вие. Спеков щеше да го бие.

– Момче, като се обръщаш към мен – обясняваше му, – ще ми говориш така, все едно че говориш не на един, а на много лейтенати.

На дивака още от началото му излезе прякорът Господин три ефрейтора, понеже познавал само пагона на ефрейторите [с една лента], и веднъж помолил взводния си, носещ три ленти:

– Господин три ефрейтора, може ли да отивам да еа?»

 

Из романа «Смрад, бе… господа» на Стоил Рошкев

Прочетете повече „СМРАД, БЕ… ГОСПОДА“

(Не)разбирания за модернизацията на сектора за сигурност


Статията анализира разбирането за модернизация, което е представено в официални документи на Министерство на отбраната и Българската армия и в изказвания и интервюта на министъра на отбраната, Веселин Близнаков. Показани са вътрешните противоречия на това официално разбиране, което свежда модернизацията до закупуване на технически средства. Текстът представя разбиране за модернизацията на сектора за сигурност у нас през методологическите позиции на теории за модернизацията и обосновава необходимостта от задълбочено изследване на модернизационните тенденции, породени от навлизането на жени в армията, участието на наши военни части в международни мироопазващи мисии и техническото обновление.

Прочетете повече „(Не)разбирания за модернизацията на сектора за сигурност“

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑