Граждански мониторинг върху изпълнението на „Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020”


„Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020” е приета с решение № 510 на Министерски съвет от 17. 07. 2014 г. Програмата е изготвена в изпълнение на Националната здравна стратегия (2014-2020) на Министерския съвет на Република България. Политика 7 от Стратегията, „Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване”, предвижда мерки за „интегриран подход на институциите и обществото за здравето на децата”.

„Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020” е базирана на разбирането, че „грижата за детското здраве и развитие е задължение на родителите, държавата и институциите, обществото като цяло, както и на самото дете в по-горните възрасти”.

Програмата е разработена като инструмент за публични здравни политики, който стъпва на схващането, че „грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, тъй като през детството се поставят основите на човешкото здраве и се формира здравното поведение на всеки индивид, което обезпечава по-високо качество на здравния статус на националния човешки капитал”.

Ето защо Програмата предвижда мерки за управлението на детското здраве „в една интегрална съвкупност на твърде различаващи се области на интервенции, които изискват различна компетентност, промотивни, профилактични, социални и психологически мерки, подобряване на диагностиката и лечението, обучение и квалификация на медицинския персонал, учителите и цялостното население, изграждане на социални връзки и комуникации и укрепване на организационната мрежа с йерархични или координационни взаимодействия между различни правителствени и неправителствени институции”.

Три години след приемането на „Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020” сдружение ЛАРГО предприе инициатива за извършване на граждански мониторинг върху изпълнението на Програмата. Мониторингът първоначално предвиждаше пет компонента: 1)  Анализ на „Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020” като инструмент за провеждане на публични политики; 2) Desk research на интернет страниците на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве в страната; 3) Провеждане на качествено социологическо проучване чрез дълбочинни интервюта на мнението на пациентите и мнението на служителите в типологично значими Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве в страната; 4) Провеждане на количествено проучване чрез електронна анкетна карта на мнението на служителите в Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве в страната относно програмата, нейните цели и постигнати резултати; 5) Анализ на официалните данни от МЗ и НЗОК относно работата на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве в страната до момента.

Мониторингът е проведен през периода юли-август 2017 г. от екип в състав: Венелин Л. Стойчев – ръководител на екипа, Светла Енчева – старши изследовател, Боряна Петрова – изследовател, Александър Костадинов – младши изследовател, Християн Дудев – младши изследовател, Юлия Колева – технически сътрудник.


Ц€НАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО


7000 жени раждат всяка година у нас без бременността им да е била адекватно проследена от специалист[1]. През 2021 г. една от десет жени ще бъде приета да ражда, без да ѝ е бил извършен какъвто и да било преглед или пък изследване. Това крие сериозни рискове за здравето и живота на бебетата и майките. Затова България е с най-лошите показатели в Европа по мъртвородени, детска смъртност и аборти. 

Поне една трета от тежките заболявания при недоносените бебетата се дължат на предотвратими усложнения от нелекувани инфекции на майката по време не бременността. До изписването от болницата грижата за здраво бебе струва 340 лв. Грижата за недоносено бебе с леки усложнения струва 20 пъти повече (6058 лв.), за бебе със средни усложнения – 100 пъти повече (30497 лв.). Болничната грижа за бебе с тежки усложнения може да достигне 300 пъти грижата за здраво бебе (100 хил. лв.). След изписването грижата за недоносено бебе с усложнения възлиза на между 4 и 12 хил. лв. само през първите 2 години[2].

Националният рамков договор предвижда около 65 млн. лв. през 2021 г. да бъдат отделени за болнична грижа за бебета. Инвестицията в проследяване на всички бременни жени у нас ще излезе малко над 1 млн. лв. Ако това доведе до намаляване на дела на усложненията само с 5%, ще бъдат спестени два пъти повече ресурси (над 2 млн. лв.).

У нас всяка година се раждат по около 6500 недоносени бебета[3]. Ако само при 26 от тях бъдат избегнати предотвратими усложнения, това ще покрие разходите за проследяване на бременностите на всички майки. Така ще се освободят ресурси, оборудване и експертиза за лечение на наистина непредвидими усложнения, много повече родители ще бъдат спокойни и много повече бебета и деца ще повишат шансовете си за качествен и пълноценен живот. От нас, възрастните, зависи дали днес ще успеем да подредим света си така, че утре да посрещнем в него повече здрави бебета за по-щастлив живот.


[1] По данни на НЗОК.

[2] Всички изчисления са представени подробно в доклада.

[3] https://www.premature-bg.com/polezna-informacia/statistika.html

Достъп на бременни жени, които нямат качеството на здравноосигурени лица до медицинска помощ в България


Правен анали

Съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България семейството, майчинството и децата са под закрилата на закона. Всички граждани са равни по права и достойнство, като не се допуска ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние[1].

Конституцията предвижда, че всеки гражданин има право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

ГРАЖДАНСКИ ИНСТРУМЕНТ ЗА МОНИТОРИНГ


20190824_104558

Качеството на провежданите местни публични политики е в пряка зависимост от 1) гарантираната прозрачност и 2) включването на всички заинтересовани страни в процесите на формулиране на приоритети, вземане на решения, мониторинг и контрол върху изпълнението. Най-мощният демократичен инструмент за прозрачност, публичност и гражданско включване представляват механизмите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление чрез общо събрание на населението, референдум и гражданска инициатива. Успешното прилагане на тези механизми, обаче, изисква определена гражданска и политическа култура, колективна памет, институционална среда. Ето защо у нас тези инструменти се прилагат изключително рядко и с доста съмнителен резултат. В следствие на това местното самоуправление понякога придобива фасаден характер и прикрива злоупотреби с власт, рефеодализация, икономически зависимости, корупция.

Проект АГОРА цели да допринесе за по-високо качество на провежданите местни публични политики. Ето защо проектът включва 1) задълбочено проучване на факторите, които благоприятстват или възпрепятстват инициативите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление и на опита на ЕС в тази посока; 2) мониторинг на действията на администрацията в изпълнение на решенията на граждански инициативи за пряко участие; 3) работилници за обмяна на опит между активни граждански структури, бизнес, неформални обединения и др., инициирали пряко участие.

Monitoring-methodology-PP_2019

Позицията на гражданите


Проект № BG05SFOP001-2.009-0133 „АГОРА: Активни граждани за отговорни решения на администрацията” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

www.eufunds.bg

АГОРА: изводи и препоръки


20190824_114502

Първо: Огромна част от гражданите се чувстват изключени от процеса на взимане на решения, както на национално, така и на местно ниво. На национално ниво по-малко от 1%, а на местно по-малко от 2 % от респондентите определят  участието  на българските граждани като „пълноценно“. Ето защо екипът на проекта препоръчва организиране и провеждане на активна информационна кампания (public awareness campaign) за популяризиране на възможностите, които Законът за пряко участие на гражданите предоставя за пълноценно включване в процеса на изготвяне и изпълнение на управленски решения.

Второ: На местно ниво гражданите участват повече в избори (над 60%), отколкото на национално (над 50%). Затова препоръчваме организиране на информационни и разяснителни публични кампании, които да са насочени към локални теми, които са по-близко до гражданите.

Трето: Опитът на гражданите с формите на пряко участие в управлението е все още е изключително оскъден – 90 % и над  90 % от респондентите не са участвали в местен референдум, общо събрание на населението, гражданска инициатива на местно ниво, обществено обсъждане по местен въпрос, участие в сесии/комисии на Общински съвет. Резултатите за национален референдум са по-добри, но процента на неучаствалите  е висок – над 70%., а на участие недостатъчен – под 30 %. Ето защо препоръчваме въвеждането на добрите практики от ЕС и света за предварително публикуване на дневния ред на съответните заседания, пряко излъчване (life streaming) през интернет на заседанията.

Recommendations_PP_2019_final

ДОБРИ, ПО-ДОБРИ, НАЙ-ДОБРИ


20190723_105648

Местното самоуправление е фундамент на всяко демократично общество. Качеството на провежданите местни публични политики е функция на активното участие на гражданите в местното самоуправление. Много от публичните политики на България се структурират на национално ниво, но трябва да се прилагат тъкмо на местно. Затова отговорността на местните органи на властта да конвертират, да „преведат”, да адаптират общите принципи на националните публични политики на езика на конкретните местни условия, специфичен културен контекст, социално-икономически особености и др. е от решаващо значение за успеха или провала на дадена национална публична политика (Липхарт). В същото време публичните институции на местно ниво са натоварени с отговорността да формулират и провеждат специфични местни политики в силно конкурента среда и неблагоприятен, като цяло, социо-демографски и финансов контекст.

Тези отговорности на местната власт обаче у нас често влизат в рязко противоречие с действителността, свидетелства за което предоставят периодично отразяваните от медиите избухнали скандали. Често се отваря пропаст между легалност и легитимност, която изолира разследващите органи и прокуратурата: макар и тежко ощетяващи общия интерес и гражданите, нелегитимни действия се легализират с решения на общински съветници и администрация, изпаднали в ситуация на тежка зависимост. Най-мощният инструмент за противодействие на тези дегенеративни тенденции представляват механизмите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление. Но тези механизми рядко се мобилизират за употреба. До ден днешен у нас няма нито едно задълбочено проучване на факторите, които благоприятстват или възпрепятстват инициативите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление. Още по-лошо – у нас няма „колективна памет” (Халбвакс) по темата. Съществуващата нормативна база е по-скоро куха черупка, която към момента няма собствено съдържание. Затова проект АГОРА цели изработване на ефективен и работещ модел за пряко участие на гражданите в процеса на провеждане на политики на местно ниво.

Report_desk-research-PP_2019

ЗНАНИЕ И ВЛАСТ


ДОКЛАД

 ЗНАНИЕ И ВЛАСТ:

проучване на условията за пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решения на местно ниво

(по метода „анализ на случаи” – case study)

 

Проект № BG05SFOP001-2.009-0133 „АГОРА: Активни граждани за отговорни решения на администрацията”

Пазарджик

2019

 

Качеството на провежданите местни публични политики е в пряка зависимост от 1) гарантираната прозрачност и 2) включването на всички заинтересовани страни в процесите на формулиране на приоритети, вземане на решения, мониторинг и контрол върху изпълнението им. Най-мощният демократичен инструмент за прозрачност, публичност и гражданско включване представляват механизмите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление чрез а) общо събрание на населението, б) референдум и в) гражданска инициатива. Успешното прилагане на тези механизми обаче изисква определена гражданска и политическа култура, административен опит, колективна памет, институционална среда, медийна свобода. Ето защо у нас тези инструменти се прилагат изключително рядко и с доста съмнителен резултат. В следствие на това местното самоуправление понякога придобива фасаден характер и прикрива злоупотреби с власт, рефеодализация, икономически зависимости, корупция.

Проект АГОРА цели да допринесе за по-високо качество на провежданите местни публични политики. Ето защо проектът включва проучване на факторите, които благоприятстват или възпрепятстват инициативите за пряко участие на гражданите в местното самоуправление и на опита на ЕС в тази посока. Настоящият доклад представя резултатите от „проучване на случай” (case study). За „случай” е избрана област Пазарджик, където през последните години се реализирах няколко инициативи за пряко участие на гражданите – както успешни, така и провалени.

В рамките на проучването бяха проведени десет дълбочинни интервюта с граждански активисти, представители на НПО и местната власт, които имат пряко участие в осъществяването на местни инициативи за пряко участие на гражданите. Паралелно с това бяха организирани и проведени и 6 фокус-групови дискусии в различни населени места на област Пазарджик – в самия областен център и в типологично различни по-малки населени места – градове и села от областта, в които през последните години са се реализирали инициативи за пряко участие на гражданите с различен резултат (част от тях доведени до успешна развръзка, други прекратени поради различни причини на един или друг етап от развитието си). Беше организирано и анкетно проучване чрез полу-стандартизиран въпросник, което обхвана близо 200 души от област Пазарджик чрез квотна статистическа извадка по признаците пол, възраст и местоживеене.

Report_case_study_PP_2019

Да отгледаш ксенофоб


Колко са образите на хора в инвалидни колички, на представители на различни етнически групи или субкултурни общности, които присъстват на страниците на българските учебници? Проблемът за методите на възпитание в ценностите на толерантност към различието е предмет на повишено обществено внимание през последните години. Въпреки това, дори и бегло разлистване на българските буквари и читанки показва, че първата среща на децата ни с официално „нормалното” в света изключва различните. Необходимостта от настоящия проект е продиктувана от отсъствието на систематична насоченост към началния етап на образование като решаващ за усвояване на толерантно отношение към различните в обществото. Проектът има за цел да повиши публичното внимание и да инициира конструктивен диалог с вземащите решения и заинтересованите страни за нуждата от провеждане на реформи в държавните образователни изисквания и законодателството. В проекта вземат пряко участие 30 ученици, 20 учители, 10 експерти по образование от гражданския сектор и академичните среди и 10 вземащи решения. Проектът кулминира в обосновани и аргументирани препоръки за промяна на единните държавни изисквания по посока на повече толерантност в образованието.

Проект „Да отгледаш ксенофоб (застъпническа кампания за толерантно образование)“ се финансира в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономически пространство 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg)

Проектът се реализира от Сдружение Политологичен център – София и Фондация „Институт за креативни граждански стратегии”.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑