ЕС vs. Зевс

Това, което най-силно ме потресе в хода на изследването на политиките за хората с увреждания у нас (http://www.modernpolitics.org/?p=1959) бяха добрите намерения. Добрите намерения на министри, ресорни заместник областни управители, кметове, висши служители в държавната и общинска администрация. Те с жар разказваха по време на интервютата как лично, или чрез свои подчинени, са полагали усилия, за да разрешат един или друг случай. Понякога на ръба на закона, а много често и нарушавайки закона. Но с чистата съвест, че го правят, за да помогнат на някой в беда. Да предизвикат състраданието на кмета, обществото или областния управител към някое синеоко ангелче в нужда. Та кмета, обществото или областният управител да се смилят, една „сълза да се стече” по бузите им (цитат от дълбочинно интервю) и да отпуснат я някой допълнителен лев, я помещение с по-нисък наем, я благотворителна изложба във фоайето на областната управа…

В хода на тези интервюта имах неблагоразумието да питам на базата на какви критерии тези добри намерения са били фокусирани върху синеокото, а не върху черноокото ангелче; кой е приемал отчетите на направените с отпуснатите допълнителни средства разходи и за какво са отишли ресурсите от благотворителната изложба във фоайето на областната управа. Тогава бивах изпепеляван с поглед! Чувствах се така, сякаш току-що съм поискал пред смаяния поглед на децата от детската градина БУЛСТАТ-а, данъчния номер, МОЛ-а от Дядо Коледа, за да му пратя проформа фактурата за поръчаните с отстъпка за обем играчки…

КАМЕНАРЧЕ (http://cil.bg/blog/)

Венелин Л. Стойчев

 За камъни, а не за хора е съществуващата днес у нас система за т.нар. „интеграция” на хората с увреждания. Системата има сетива за физическите измерения на камъните. Затова и третира хората с увреждания по същия начин, по който се третират камъни – подрежда ги по формални, физически признаци. Системата е добре смазана машина, която е доказала своята продуктивност и при справянето с други природни обекти, подобни на хората с увреждания. Системата би си работила много добре, ако пустите му камъни нямаха отвратителната склонност от време на време да се обаждат. Този зловреден навик възпрепятства нормалното функциониране на системата, защото когато заговорят, повечето от камъните не възхваляват системата, а започват да отправят претенции, че не били от единия вид, а от другия, че не искали били да ги преместят на едно място, а на друга, че не трябвало да ги мести този, а онзи, дори че – какво нахалство само – изобщо не ми били камъни. Системата обаче не е изградена така, че да удовлетворява капризите на камъните. Затова тяхното досадно буботене се превръща в проблем. Ето защо Системата трябва да си намери удобни тапи, с които да запуши устите на камъните. Или поне на тези, които не я възхваляват.

9.11. ПО ОМИРОВСКИ

Венелин Л. Стойчев

 Първият специалист по антитероризъм е Одисей. Спомняте си, че Спарта била изправена пред ужасна заплаха да си навлече за врагове най-смелите царе и герои, защото всички те искали да се оженят за Елена. Тиндарей, бащата на Елена и цар на Спарта се притеснявал, че който и да избере за съпруг на Елена, всички останали ще се настроят срещу него, ще му обявят война и ще запалят Спарта. Затова Тиндарей дълго време отлагал решението си и по този начин още повече нагнетявал напрежението и увеличавал нивото на терористичната заплаха, която дебнела над града-държава.

За късмет на Спарта по онова време в града гостувал мъдрият Одисей. Той посъветвал Тиндарей да събере всички претенденти и да ги накара да се закълнат, че ще останат братя и ще защитават с живота си Спарта, независимо от това кого от тях хубавата Елена ще избере за съпруг. Понеже всички се надявали, че Елена ще избере тъкмо него, много се зарадвали, че ще имат съюзници и се заклели във вярност и братство пред Зевс. Затова и всички приели доброволно избора на Елена.